Българското плуване

За началото на спортното плуване в България има 2 основни тези. Първата (по-разпространена и официално приета) е, че то е родено на 28 септември 1931г., когато в София на басейн „Дианабад“ се провеждат Балкански игри по плуване с участието на България и Гърция. Втората теза (по-слабо известна) сочи датата 18 май 1923г., когато във Варна е учреден Български народен морски сговор (БНМС) – организацията, първа ръководила и администрирала плувния спорт в тогавашна България. Датата 18 май 1923 г. привлича все повече поддръжници. През 2008 година за първи път 18 май е честван във Варна. Основният недостатък на датата 28 септември 1931 г. е, че тя не е свързана с общобългарска плувна проява, докато 18 май 1923 е. Експерти предполагат, че датата 18 май 1923 година в крайна сметка ще надделее.

За историята на плуването в България има издадени няколко книги и десетки статии. Най-авторитетните познавачи и историци са доц. д-р Миролюб Кутинчев, Христофор Панайотов, доц. д-р Христо Константинов и д-р Иван Цанов.

Най-известните журналисти, които пишат за плуване в България са Николай Г. Кръстев (в. Дневен Труд), Василен Димитров и Иван Цанов (Първи български плувен сайт). В миналото най-запалените по плуването журналисти са били Александър Бойнов и Иво Палийски. Най-популярният плувен статистик е Румен Атанасов от Пловдив. Най-популярната плувна медия е Първи български плувен сайт с около 24 500 импресии дневно – собственост на Асоциацията на българските плувци, създаден на 8 юни 2002 г.. Богат снимков материал от актуални състезания за плуване в България и странство се публикува на сайта собственост на Евгени Цеков.

С големи научни приноси е доц. д-р Тодор Рачев. Плувни легенди са още: Емануил Атанасов (Емата) от София, Максим Станишев от София, Атанас Гинчев (Буби) от София, Стефан Попов-Замората от София, Алекси Алексиев-Папата от Варна, Милко Рачев-Бати Милко от Варна и Антон Митров-бате Тони от Велинград.

Най-известната българска плувкиня е Таня Богомилова (олимпийска шампионка от Сеул 1988 г.), а най-известният български плувец е Петър Стойчев (десеткратен носител на Световната купа на ФИНА по плувен маратон). Други много известни български плувци са Антоанета Френкева (Смолян), Соня Дангалакова (Пазарджик), Мария Николова (Варна), Жанет Славчева (София), Юлиян Русев (Варна), Стефан Георгиев (Пловдив), Георги Михалев (Бургас), Денислав Калчев (Силистра) и Михаил Александров (България-САЩ).

Към октомври 2012 г. със състезателно плуване в България се занимават около 3250 души (картотекирани в БФПС), а хората, които могат да плуват и се интересуват от спортно плуване в България са около половин милион. Най-добрите български плувни клубове според класирането по точки за купа „България“ за 2009 г. са: ЖПК Младост'91 (Пловдив), Ирис (Русе), НСА (София), Бриз (Бургас), Вихрен (Сандански), София'21 (София), Лято-Връбница (София), Черно море – Армеец (Варна), Левски (София), Албатрос 2001 (Варна), Торпедо (Варна). Най-добре развито е спортното плуване в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Сандански и Велинград.

Председател на Управителния съвет на Българска федерация плувни спортове е Георги Аврамчев, а генерален секретар е Таня Богомилова-Дангалакова. Мениджър-селекционер на националния отбор е Георги Дангалаков. БФПС членува в ЛЕН (Европейска лига по плуване) и ФИНА (Световна федерация по плуване за аматьори).

На 3 април 2008 г. в София е основана Асоциация на българските плувци. За председател е избран Николай Г. Кръстев, а за генерален секретар Иван Цанов. На 17 март 2010 г. Асоциацията на българските плувци с подкрепата на Българска федерация плувни спортове и Българска федерация водна топка издаде първи брой на списание „Плуване & Водна топка“

Никой не знае (дори държавните и статистическите структури) точният брой на плувните басейни за спортно плуване в България (25 и 50-метрови), но се предполага, че са над 300. На изискванията на международните стандрати отговорят обаче само няколко от тях. Най-легендарните басейни в България за спортно плуване са пет – басейн „Диана бад“ в София (50-метров открит басейн – построен 1931 г.), басейн „Спартак“ в София (50-метров покрит басейн – построен 1968 г.), басейн „Спортна палата“ в София (25-метров покрит басейн), в Пловдив (25-метров покрит басейн „Младост“ – построен 1973 г.) и във Варна (плувен комплекс „Приморски“ с два открити 50-метрови басейни – „Юлиян Русев“ (за плуване) и „Алекси Алексиев“ (за скокове и водна топка) – построен 1964 г., основно ремонтиран през 2008 г.).